Музикалната терапия е едно средство, което помага на тялото да отстрани всички бариери и да организира блокираната енергия, да насочи нейния поток в нормално русло.
Още в древността се е придавало огромно значение на музиката. Келтите са имали цели школи, където подготвяли бардове – специалисти в областта на изучаването, съчиняването и разпространението на музиката. Те съчинявали песенни заклинания, които притежавали огромна свещена сила, лекували или причинявали непоправима вреда. Тези заклинания се предавали само на достойните и се пазели в дълбока тайна. Питагор създал учение за музиката на сферите и музикалния звуков ред, в който на всяка планета съответства определена нота, положил началото на музикалната психотерапия като средство за възпитание и лечение на душата и тялото. Платон е смятал, че най-добрата стража на държавата не е армията и съвършеното оръжие, а музиката – проста, скромна, сериозна и съгласувана. Китайците поставяли музиката наред с математиката и астрономията. Авицена използвал музиката за лечение и твърдял, че има връзка между музиката и пулса.
Активното използване на музиката с цел терапия започва през 19-20 век, отначало на Запад и в Америка, а след това и в Русия. Изследванията показали благотворното влияние на музиката върху различните системи на човешкия организъм: сърдечно-съдовата, дихателната, двигателната, нервната, нормализиране на мозъчното кръвообращение. Много важни били изводите, че положителните емоции, получени от общуването с изкуството, с музиката, оказват лечебно въздействие на психоемоционалното напрежение, мобилизират резервните сили, стимулират творчеството.
При слушане на класическа, народна, църковна музика, звуците на природата, ние се успокояваме, отпускаме се, насищаме се с положителна енергия и емоции, с хармония. Колкото е по-малка звуковата вълна, толкова ние сме по-отпуснати.
Учените и лекарите установили влиянието на класическата музика върху нашето здраве. За класическата музика е характерен ритъма на тялото, равен на 60 удара в минута, което ни отвежда в състоянието на алфа диапазона (8-13 херца). Това е състояние на покой и възвишени усещания. Полезно е да се слуша такава музика след работния ден, при умора и намаляване на силите.
За най-силна по въздействие учените смятат музиката на Й.С.Бах, на второ място по въздействие е музиката на В.А.Моцарт и Бетховен. Музиката на Бах и Хендел, написана в стила барок, притежава релаксиращ ефект, помага за подобряване на запаметяването, паметта, помага при изучаване на чужди езици и стихове.
Феноменът на музиката на Моцарт се обяснява с това, че вибрациите на неговите произведения съвпадат с вибрациите на здравите неврони на клетките.
Знаете ли, че умствените способности на децата нарастват с музиката на Моцарт.
Ето и рецептата за здраве, която може да получим само докато слушаме музика:
За да премахнем болката и емоционалното напрежение:
- Полонезата на Огински „Прощаване с Родината“
- Ф. Лист – „Унгарска рапсодия №1“.
- Бетховен – „Фиделио“
- Хачатурян – сюита „Маскарад“
- Дворжак – „Хуморески“
- Д. Гершуин – „Един американец в Париж“
За да намалим тревогата и неувереността:
- Шуберт – „Аве Мария“
- Шопен – Мазурки и прелюдии
- Брамс – „Приспивна“
- Щраус – Валсове
- Дебюси – „Лунна светлина“
- Бетховен – „Симфония N6, втора част“, „Ноктюрно сол минор”
За възстановяване на кръвното налягане, сърдечната дейност, премахване напрежението в отношенията ни с другите хора:
- Шопен – „Ноктюрно ре минор“
- Менделсон – „Сватбен марш“
- Бах – „Кантата №21”, „Концерт ре минор за цигулка“
Безсънието лекуваме с:
- Григ – Сюитата „Пер Гинт“
- Сибелиус – „Тъжен валс“
- Шуман – „Мечтаниe“
- Чайковски – Пиеси
За повдигане на жизнения тонус, повишаване на самочувствието, настроението, активността и творческата енергия:
- Чайковски – „Шеста симфония, трета част“
- Шопен – „Прелюдия N1, опус 28“
- Ф. Лист – „Унгарска рапсодия №2 “
- Бетховен – „Увертюра Егмонд“
В отдел „Изкуство” в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца може да откриете всички произведения.
Очакваме Ви!
Източник: http://r.sirius-ru.net/2009/2009-06-04.htm
