Росен Найденов е роден в гр. Враца. Художник и поет, текстописец и китарист, създател на групите „Басейн“ и „ПАРК“. От скоро текстовете му са събрани в първата му книга „Стъпка в пясъка“.
Как се появи идеята за книга?
„Стъпка в пясъка“ е реализация на всичко, което съм писал за групите „Басейн“ и „ПАРК“ в продължение на повече от 20 години. Съдържа и нови стихове, които се появиха в последните години.
Разкажи интересна случка около някой стих.
Много от стиховете са провокирани от действителни лица и случки. Например „Илиян“ е човек, който дълбоко ме трогна с историите си.
Последното стихотворение „Два аса“, се появи в следствие на картина, която дълбоко остана в съзнанието ми и ме провокира силно, за да се роди тази метафора.
Два аса
Два аса върху сивия бетон
лежаха неподвижни
в този ден мъглив.
Напълно безполезни
от живот, за който имат смисъл,
ме трогнаха с красивите си знаци.
Каро и пика, два аса, заради които
съдби променяли са се стремглаво.
Два офицера, за които
водили са се жестоки битки,
мълчаливи тънеха в забрава
върху студения бетон.
А колко много липсвали са
във играта на живот и смърт,
залог последен – всичко или нищо?…
Кому са нужни в този ден мъглив,
далеч от масата и чиповете ярки?
По съдържание
Пролет – лято, есен – зима и пак е есен. Защо така?
Идеята за сезоните не в хронологията на последователност, а за красотата на различните състояния, които съпътстват живота ни. Любов, тъга, отчуждение, мъдрост, съзерцание..
Разделът „Есен“ е посветен на Анна, благодарение на която много от идеите ми са на бял свят. Повечето от стиховете от раздела, отразяват състояния, мисли и случки от нашия живот.
Илюстрациите
Художник и поет. Кое е първото – картината или стихотворението в книгата?
Не съм се придържал към определени графични стилове или концепции. Самите стихове ме насочваха към конкретна графична форма, за да се доближа до начина, по който ми въздействат.
Суета на дървен кон
Позираше инфанта на маестрото Диего.
От четката му светлина струеше,
по-силна от лъчите във прозореца,
пробили път във тъмна стая.
Веласкес името му беше.
От славата на краля
само неговото име
в историята остана.
За суетата на инфантите
войниците умираха безстрашно.
За своя дом и името „Родина“
във битки хвърляха се без разсъдък.
И не само злато теглеше ги магнетично
със страшната си сила.
Заграбиха без свян земя на други
със чувство на изпълнен дълг
към суета на дървен кон родена.
И градове издигнаха, красиви като рай,
за прошка на душите им, погубени във битки.
Кога пишеш?
Месеци, понякога години не пиша. Като мога и да напиша нещо на момента, без редакция, стига да съм развълнуван. Някои неща са дълбоки, други забавни. Някои ме карат да мечтая…понякога в стихове. Всеки стих е провокиран от реални ситуации и хора.
Много пъти са ме питали дали мога да пиша текстове на песни по поръчка, но винаги отказвам. Аз не гледам на себе си като тесктописец, а като художник, който рисува с думи
И много музика да има …
Имат ли си стиховете ноти?
Почти всички стихове са родени от песни 🙂
