Home » #YongArtZone » Преслава Кузова: Изражението е огледало на мислите ни

Преслава Кузова: Изражението е огледало на мислите ни

Преслава Кузова е на 20 години от Враца. Завършила е средното си образование в ППМГ „Акад. Иван Ценов”, а в момента учи „Софтуерно инженерство” във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски”. Харесва точните науки и несъмнено ИТ сферата е пътят, по който ще поеме. Не съжалява за избора си, въпреки че това е мъжка област и вярва, че всичко в живота опира до постоянство и отдаденост. Спортът заема важна роля в ежедневието на Преси. Години наред тренира баскетбол, но това съвсем не е причината, поради която е толкова висока 🙂 Голямата ѝ страст обаче са пътуванията, а работата като модел ѝ дава невероятната възможност да обикаля света.

Преслава има особено отношение към книгите и четенето. Години наред сред най-активните доброволци на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Била е инициатор на игри и работилници, както и сред водещите участници в провеждането на няколко издания на „Нощ в библиотеката”. Винаги бързаща и кипяща от енергия.

Запознайте се с Преслава!

Как стана фотомодел?

Историята ми е като от филмов сценарий. Накратко – бях на правилното място в правилното време. Разхождах се с приятелка в софийски мол, когато до мен се приближи една дама и ме заговори. Представи се, обясни ми, че е букър в една от големите български агенции и ми каза, че имам потенциала да бъда модел. Стана просто ей така. Разбира се, аз подходих доста скептично, проучих внимателно въпроса и чак след това приех поканата ѝ да се срещна с нея в офиса на агенцията. Няколко дни по-късно направих и първите си професионални снимки с фотограф. 

Това беше само началото. Последваха снимки за списания и български дизайнери, докато един ден не получих предложение да работя в чужбина. Можете само да си представите вълнението ми. Първото ми пътуване беше в Милано, където прекарах малко повече от месец, но знаех, че няма да е последното. Затова миналото лято поех голямото предизвикателство пред себе си и заминах съвсем сама на другия край на света – в Китай, където останах близо 4 месеца.

Heiguang SchoolPhoto by: 白白
« 4 на 18 »

Това ли бе детската ти мечта?

Ако трябва да бъда напълно честна, никога не съм си се представяла в тази сфера. Не съм и предполагала, че някой ден съдбата ще ми предостави такава възможност. Спомням си, че като по-малка, от време на време приятелки на мама споменаваха, че имам ръста да бъда модел и че трябва да се пробвам. Но никога не приемах насериозно техните коментари. Убедила съм се в истинността на израза „съдбата си знае работата”. Ако нещо е писано да се случи, то ще намери начин да стане реалност. 

 

Когато човек е под светлините на прожекторите всичко изглежда перфектно, много лесно и красиво. Като на снимка 🙂 А действителността каква е? И какво коства на едно младо момиче да бъде модел? 

Знаем, че „тревата на съседа е по-зелена”. Винаги животът на другите е по-лесен и уреден. Едно от най-големите предизвикателства пред мен е съчетаването на обучението ми в университета с работата на модел. По време на семестъра рядко имам възможността да работя, затова за мен единствената опция остава лятото. 

Както вече споменах, в Италия и в Китай, аз заминах съвсем самичка. Това да си далеч от близките и приятелите си за толкова голям период от време и да няма на кого да разчиташ, освен на себе си, понякога е доста натоварващо. В индустрия като тази, това да бъдеш критикуван за външния си вид, не е рядкост, а работните часове често са дълги. Случвало се е да прекарвам повече от 12 часа на работното място.

Много често съм чувала коментара, че работата ми е лесна и нямам причина да се оплаквам. От личен опит мога да кажа, че снимките и ревютата понякога са толкова изтощителни, колкото е и писането на код. 

Разбира се, има и много положителни страни да бъдеш в тази индустрия, не ме разбирайте погрешно. Предоставя ти се възможността да обикаляш света, да се запознаваш с много хора, да участваш в интересни проекти. Предимствата за мен са много повече от недостатъците. 

 

Разкрий ни 3 правила за перфектната снимка?

Колкото и клиширано да звучи, всичко опира до увереността. Ако застанеш пред камерата и не си сигурен в себе си, снимката няма да се получи. Също е важно е да знаеш каква емоция искаш да предадеш. Снимките разказват истории без думи, затова трябва да се стараеш в тези кратки мигове преди щракването на обектива, да вдъхнеш живот на образа. Изражението ни е огледало на мислите ни, затова аз лично, когато влизам в роля, мисля за конкретни неща. 

 

Къде и как се виждаш след 10 години?

В голяма софтуерна компания. Винаги това съм искала и няма да спра да преследвам целта си. Вярвам, че в България има много възможности за развитие и поне засега планът ми е да остана тук. Не знам дали след 10 години все още ще бъда в модната индустрия, но съм сигурна, че каквото и да стане, ще бъде за добро.  

Кое е мястото, на което винаги би се върнала?
Що се отнася до местата, които съм посетила, определено Италия. Намирам всяко кътче там за вълшебно. Имам късмета и щастието да съм била на немалко места там, но знам, че искам да опозная още. И въпреки това, всеки път, когато се връщам у дома, било или след дълго пътуване, или просто след седмица, прекарана в София, поглеждайки взимащия дъха ни Балкан, знам че домът е най-специалното място. 

Коя е любимата ти книга и писател?
„Човекът, който се смее” на Юго. Макар и трудна за четене понякога, историята ме плени. 

Какво четеш сега?
„Разказът на прислужницата” на Маргарет Атуут. Дано да оправдае очакванията ми.

Ти винаги си била ревностен застъпник на четенето. Коя е книгата, която винаги препоръчваш?
Вярвам, че всеки трябва да прочете „Малкият принц”. За мен това е книга, която крие много дълбок смисъл и в която всеки би намерил частица от себе си. В различните етапи от живота си я виждаме в съвсем нова светлина. 

За какво мечтаеш?
Щастие. За мен. За близките ми хора. За всички. 

Кое е любимото ти място във Враца?
Вкъщи. Няма друго такова място. Определено у дома презареждам батериите, така да се каже. 

Кое прави изкуството велико?
Фактът, че всеки го тълкува различно. Възприятията на всеки един от нас за заобикалящата ни среда са толкова разнообразни. Всеки намира в изкуството отражение на своя мироглед. Едно и също произведение има безброй много вариации и нюанси. 

About

Преди всичко съм истински защитник на четенето и книгите. И искам всеки човек освен добър и щастлив да има книга до себе си. Да чете, да „пътува” през страниците, да мечтае и да вярва, че всяка негова стъпка може да допринесе за положителната промяна на света. Затова създадох този блог - за децата на Балкана, които са достойни да бъдат описани в книгите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Name *
Email *
Website