Кристина Петрова е на 17 години от Враца. Учи в ППМГ „Акад. Иван Ценов” с профил „математика”. Основните й хобита са четене и рисуване, а мечтата й е да стане архитект ида създава красиви и уютни домове. Тайничко си пожелава един ден на напише книга. Ние също й го пожелаваме <3
Можеш ли да се опишеш с три думи?
Креативна, ученолюбива, срамежлива.
Ако те накараме да се нарисуваш като стихия, коя би избрала?
Не бих се описала като стихия, но ако бях – щях да съм някакъв вид водно бедствие.
Кога започна да рисуваш?
Рисувам от съвсем малка и винаги ми е харесвало да пресъздавам нещата около мен на листа.
Пазиш ли първата си изцяло завършена картина?
Не мисля, че я пазя. Като малка не обичах да оцветявам рисунките си и повечето оставаха незавършени.
Кой е любимия ти цвят? Защо?
Сега любимият ми цвят е тюркоазено, защото ме успокоява и ме радва. Много често сменям любимите си цветове, никога не съм имала един постоянен.
Кое е твоето вдъхновение?
Вдъхновението ми е светът около мен и ежедневието ми.
Какво четеш?
Обикновено обичам да чета фентъзи и романтика, но винаги съм отворена към някоя нова книга, независимо от жанра.
Кой е любимия ти автор?
В момента, любимият ми автор е Сара Дж. Маас, но се променят спрямо книгата, която наскоро ми е направила впечатление и ме е развълнувала.
С кой автор или художник би излязла на среща?
Не съм се замисляла. Със сигурност бих дала шанс на някой автор, защото са много оригинални и умеят да се изразяват.
Кое прави изкуството велико?
Хората правят изкуството велико, защото то е индивидуално и представя вътрешния свят на всеки човек.
Имаш ли любимо място във Враца?
Имам много любими места във Враца и винаги обичам да се разхождам из града. Обичам да ходя в библиотеката, там винаги ми е уютно и приветливо.
Какво е твоето послание към младите хора?
Да следват мечтите си и да бъдат естествени. Няма нищо по-хубаво от това да намериш нещо, което ти дава възможност да бъдеш себе си и да те прави щастлив.
