„Най-добре широкоъгълен обектив? Две крачки назад и внимавайте!”
Ернст Хаас
Виждали ли сте снимки изумителни със своята пустота – празна маса, ваза, няколко ябълки, черно-бели портрети, които да казват толкова много? И всичко това без думи, без субтитри и обяснения. Когато застанеш пред подобна фотография не оставаш равнодушен, леко накланяш глава и това е първият знак, че започваш да търсиш другия ъгъл, точно този, които толкова силно ти въздейства. Успява ли да ни докосне означава, че има послание, което ни пренася назад във времето или в далечните дестинации, заснети от майсторите на обектива. Някои казват, че фотографията е игра със светлината, други, че е изкуство, а пък за трети съвсем безцелно щракане или случайно уловен миг. Едно е сигурно – добрите фотографи „рисуват” сюжетите си чрез околния свят, движението на хората или статиката на предметите.
В книгата си „Какво прави фотографията велика” Вал Уилямс представя 80 шедьовъра, разделени в 10 категории – работа, сюжет, красота, взаимоотношения, всекидневието, домът, конфликтът, неочакваното, движение, навън. Всяка от тях е тема, застъпена в снимките на великите фотографи.
Първите, публикувани в книгата, са черно-белите, но причината едва ли е само хронологията на подреждане. Безспорно най-силно въздействащи и до днес остават нюансите на сивото. Едва ли има нещо по-сериозно от свят представен без цвят. Затова и първите снимки, публикувани в книгата са посветени на труда, силата, спрялото време и властта.
„Нищо не ме ужасява повече от сладникавата, захаросана фотография, изпълнена с преструвки, поза и фалш. По тази причина си позволих да кажа истината за нашето време и за хората по един откровен начин”.
Това е краткото обяснение на Аугуст Зандер – авторът на фотографията Зидар от 1928 г., направена в Кьолн и част от серията Хората на ХХ век. Неговите адмирации са към силата и откритостта на хората чрез жестове, облекло обстановка.
Работата обаче не се изобразява само чрез фотографии на хора, които полагат труд. Отделено е специално внимание и на благосъстоянието и корпоративното влияние, което излъчват заседателните маси в серията „Масата на властта”. В „Какво прави фотографията велика” е представена снимка на Джаклин Хасинг, за която тя казва:
„Интересувам се от пространството, от излъчването на стаята. Много е интересно да надникнеш в офиса на някой могъщ изпълнителен директор на корпорация”.
Там задължително има стабилна маса, която чака могъщите мъже и жени да заемат местата си.
В категорията „сюжет” са публикувани снимки на един от пионерите на нюйоркските фотографски кръгове в началото на ХХ век Алфред Щиглиц. Неговите снимки са следвани от Андре Кертес, Доротея Ланг, Синди Шърман, Андрес Петерсен, Нан Голдин, Марк Пауър.
Избрахме за вас няколко обяснения магията на снимките от книгата „Какво прави фотографията велика”.
За красотата:
„Фотографията запечатва гамата от чувства изписани върху човешкото лице, красотата на земята и небето, която човек е наследил, но също и благосъстоянието или бъркотията, която е сътворил.”
Едуард Щайхен
„Понякога изкуството произвежда грозни неща, които често с времето стават красиви. От друга страна модата произвежда красиви неща, които винаги стават грозни.
Жан Кокто, поет
За взаимоотношенията:
„Имах голямата привилегия да бъда едновременно свидетел и разказвач на историята. Близостта, доверието и интуицията ръководеха работата ми.”
Джим Голдбърг
„За мен казват, че действам като прикрита дебнеща котка. Аз очаквам най-добрия момент, за да натисна спусъка на камерата.”
Борис Михайлов
„Онова, което е направено прекалено буквално е обречено на забрава. Не бива да се загубва загадъчността, която е може би най-привлекателният фактор…”.
Дижилан Уеъринг
За всекидневието:
„Обичам да създавам художествен образ, базиран на реалността. Опитвам се да правя това, като използвам естествените предразсъдъци в обществото като само малко ги преобразявам.”
Мартин Пар
За домът:
„Трябва да знаете какво целите със снимката преди да сте я заснели.”
Еско Меникьо
За конфликтът:
„Не винаги е лесно да стоиш отстрани и да не можеш да направиш нищо, освен да документираш нечие страдание.”
Робърт Капа
„Нищо не ме привлича толкова, колкото залостената врата. Не оставям камерата на мира, докато не я отворя с взлом.”
Маргарет Бърк-Уайт
„Най-добре широкоъгълен обектив? Две крачки назад и внимавайте!”
Ернст Хаас
„Добрата фотография” вече не ме интересува. Аз събирам доказателства за историята.”
Жил Перес
За неочакваното:
„Репортажната фотография те учи да мислиш бързо, да си сигурен в себе си, самоуверен. Когато тръгнеш след една история, не се завръщаш за втори сеанс. Трябва да я получиш.”
Уиги
„Тъй като фотографията носи някаква правдоподобност те се възприема като истина, но снимките винаги са били едни убедителни лъжи.”
Джоуел Стърфелд
За движението:
„Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването да черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство.”
Роджър Мейн
За навън:
„Да правиш снимки означава да поглъщаш живота напрегнато всяка стотна от секундата.”
Марк Рибу
„Не можете да обясните целия свят в една снимка. Фотографията се преструва. Можете да видите всичко, което стои пред камерата, но винаги има още нещо освен това и отвъд това.”
Томас Руф
Заинтригувахме ви, нали?
Потърсете книгата в отдел „Изкуство”.
Уилямс, Вал. Кое прави фотографията велика. 80 шедьовъра.София, Книгомания, 2012.
