ТЯ – Катя Паскалева представена в луксозната книга-албум „Жените в мен“.
„Жените в мен“ е дело на журналиста и телевизионен водещ Георги Тошев, чиято мисия през последните години е да ни припомня за големите имена в българското театрално и филмово изкуство, за да не бъдат забравяни..
„ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта й на филмова звезда. Играта е най-добрият й приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.
ТЯ „влиза“ в героинята си и заживява задълго с нея. Царица е на паузите. Героините й преодоляват границите между страха и страстта. ТЕ те влюбват. Но коя е ТЯ? Актриса със своите страхове и радости, възходи и падения или жена, която не сбъдва мечтата си за семейство и деца… Неистово желание за любов! Зрителят често се интересува от личността зад ролите , отвъд аплодисментите и образа на сцената. Защото публиката е безпощадна! Тя изисква от своите кумири да бъдат съвършени. Не прощава грешките и слабостите. Готова ли е Катя Паскалева да плати тази цена на успеха? Колко струва невидимият живот на звездата? Момичето от Петрич, израснало в обикновено семейство в Перник, открива още в детството си, че единственият начин да избяга от посредствеността на битието, е сцената. По-късно киното и театърът са шансът тя да се почувства свободна в годините на несвободност в България. Сцената е свобода. И Катя ще й подари незабравимите си героини. Първата й голяма роля в киното е на Найме във филма „Краят на песента“. Заявка за дълго и плътно екранно присъствие. Лицето й е с „овал на тракийска хубавица“. Катя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критици и публика подминават филма с мълчание. Паскалева е ново лице за киното ни в края на шейсетте години. Ново дарование, изградено сякаш от противоположни качества. Едва когато се появява в ролята на Мария във филма „Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички съмнения на скептиците се разсейват.
Ражда се истинска кинозвезда.“
Георги Тошев нарежда пъзела на живота на Катя в 208 страници, събран от три кашона с лични вещи на актрисата, които журналиста открива в Държавния архив и едно недовършено интервю, които се оказва и последното й.
Тези бележки дават много дълбоки сведения за въпросите, които са вълнували актрисата:
„Страхувам се от липсата на
партньорство в живота.
И в изкуството.
Когато го няма на сцената,
се парализирам.
губя самочувствието си.
Искам да избягам.“
Катя Паскалева – странница, скитница, актриса. Жена с тайни. Първата българска актриса, която дръзва да застане пред камера без дрехи в „Козият рог”. Ролята на Мария й носи международно признание – наградата за женска роля в Панама и „Фемина“ в Брюксел, печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.
„Купонът тече в душата ми.
Аз изповядвам философията,
че трябва да се живее красиво
и безотговорно.“
Последните години от живота на Катя са много тъжни. Отива си от този свят само на 56 години… Първата роля на Катя Паскалева в киното е безмълвна – помакинята във филма „Края на песента“ почти няма реплики. Безмълвна е и последната й роля в живота – на болната, на жената, която се прощава с живота. Последната глава от книгата съдържа именно тези бележки.
Мокри кърпи…
Въздух…
Мокро…
Дъжд…
22 юли 2002 г.
„Последната роля“
Източник: Тошев, Георги. Катя Паскалева : Жените в мен. София, Сиела, 2015.
Книгата може да откриете в отдел “Изкуство” на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца.
