Неповторимата песен „Хора и улици“, станала емблема на филма „Момчето си отива“, изцяло заснет във Враца, навършва половин век. Записани през 1971 година, изпетите рефрени, остават в студиото, разказа Мими Иванова в предаването „Преди обед“ по bTV. Преди 50 години, Борис Карадимчев предложил на нея и Борис Гуджунов да запишат кратката песен за новия филм, който предстои да излезе през пролетта на 1972 г.
„Съгласихме се, започнахме да разучаваме текста. Стигнахме до студиото, там допълнително на пианото доуточнихме подробностите и я записахме. Във времето, когато я записахме, песните за филми нямаше как да бъдат в репертоара ни за сцената. Тя беше кратка, около 2 минути и си остана в студиото. Тази песен лепна като хубава дреха, ушита за този филм“, разказа още Мими Иванова. Тя определи филма като елегантен, изискан, който има друга атмосфера. Различен от другите филми.
Въпреки че с изпълнението на песента е увековечила образа на Ран, Мими Иванова не е познавала Филип Трифонов.
„Много харесвах Филип Трифонов, но всъщност единствено съм го видяла на един коктейл и реших да отида да го поздравя дори на „ти“, защото сме участвали заедно в един филм. Но така и не направих тази среща. Познавах се с Невена Коканова. Тя беше цяла вселена“, каза още тя в ефира на bTV.
И така, песента останала в звукозаписното студио, възкръсва през 90-те години, по време на концерт, който обръща вниманието на публиката към красивата филмова музика, която съпътства българската кинематография. Според Мими Иванова най-голям тласък към популярността на „Хора и улици“ дала и телевизионна реклама.
„Винаги, когато прозвучи тази песен съм усещала как се извисявам. Нещо много чисто, детинско, романтично и това са предава на публиката. Тази песен носи хармония, равновесие, елегантно чувство – пречистващо“, категорична е изпълнителката.
Песента остава като емблема в репертоара на Мими Иванова, а филмът, образите на актьорите и култовата реплика „Една боза от 6 стотинки“ обезсмъртяват Невена Коканова и Филип Трифонов.
Артистът ни напусна завинаги, на 73-годишна възраст, навръх Богоявление. Трифонов изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“. Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. От есента на 2006 г. работи в Сатиричния театър. Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“(1978 от 1990). Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017), Театър 199.
