Платна от майстора на натюрморта и женския портрет Тома Трифоновски – Томата отново приковаха вниманието на врачани в изложба, подредена в Синята зала на Младежкия дом във Враца. Произведенията на Томата отново събраха ценителите на изкуството, за да си разкажат “живите спомени за твореца”. Ако беше сред нас тази година той щеше да навърши 80 години.
„Томата“ – Сборник от живи спомени за художника Тома Трифоновски. Сборник, който неговата спътница в живота Светлана събра от 2011 г. и ето за 80-годишнината на твореца вече е факт.
Животът на Томата поместен в 272 стр., достоен за филм, разказан от 36 души – приятелите на Тома. Сред които критици, артисти, журналисти, писатели. На основен фокус са красивите и лични спомени на Светлана Трифоновска.
„Вътре са моите спомени за Томата. Те са извадени от дневника, който оказа се, съм водила цял живот някъде в паметта на душата си. Много са лични и са пълни с капки кръв. Това е най-важното, което научих от Томата – ако искаш да ти повярват хората, трябва да си готов да ги дариш от кръвта си на това, което създаваш.“
Материалите в книгата проследяват пристигането на Тома в България, след като дълги години е живял в Централна Европа (Чехия и Унгария), установяването му в Плевен, бягството във Враца и накрая в София.
Специална част сборника е посветена на децата – бежанци от Гражданската война в Гърция. Едно от тези деца е Тома Трифоновски.
На фона на тези драматични събития книгата ни пренася в интригуващия и впечатляващ свят на артистичната бохема.
„Питали са ме кой е най- вълнуващият момент от живота ми с Томата. Мисля, че точно сега мога да отговоря. Това е един обикновен момент. Когато като момиче на 18 години и половина седях на креслото му в ателието му в Плевен и четях в списание „Родна реч” за първата му среща с Драничево близо 30 години, след като го е напуснал, разказана от Йордан Янков. За облака, върху който е лежал, докато е сънувал буден през първата нощ връщането си в родното място, за двете черни биволчета Ляро и Гьоринг, които пасял като дете край реката и е бил като бяло петно до тях, така че хората са го кръстили Белчо. За кестените до селото, от чието брашно козунаците по Великден са придобивали божествен аромат. За дядо му Колю, който е бил толкова пъргав, че е играл хоро на покрива на къщата. И накрая за майка му и татко му, които са били партизани. И най-яркият му спомен от тях е бил мирисът на ботушите им оставени в коридора, когато са се промъквали тайно през нощта да навестят дома си.“
Из „Един червен петел“ – Светлана Трифоновска
„Томата” е книга, която носи дух, който вече никога няма да го има. Това са те, артистите от втората половина на ХХ век, широко скроени, бохеми, художници, които гледаха на живота отгоре, далеч от битовизмите и комерса. Край, завесата падна, ражда се друго поколение артисти.”. Споделя склупторът Цветослав Христов, доцент в Художествната академия.
Защо петел?
„…Чувам, че дядо ме вика. Слизам при него .
– Светле, иди и ми купи мента от хоремага, но няма да казваш после на баща си. От нея ми минава стомахът. Вземи тези 50 лв. – обляга се на възглавницата той. …
Тичам до хоремага и му купувам мента с угризение на съвестта.
Връщам се, а дядо не мирясва….
После се обляга на възглавницата и зелените му очи заиграват.
– Слушай какво ще кажеш на художника – да започне да рисува петли, зайци и фазани. Я, като се оправим, ще му ги продавам.
– Ама, дядо, къде ще ги продаваш? – напушва ме смях.
– Как къде, ма ще ги продавам на спирката на автобуса пред градинката. Оттам минава много народ, ти само ме послушай. Тука хората са селяни, они това ще харесат. Петли, ама много петли да рисува.
– Дядо, Томата рисува само жени. – едвам сдържам смеха си вече, как да му кажа…
Томата послуша дядо ми, въпреки че докато му разказвах, се тресеше от смях. “
Из „Един червен петел“ – Светлана Трифоновска
Биографичната книга за Томата ви очаква в отдел “Изкуство” на Вашата библиотека …
