Микеланджело Меризи да Караваджо е роден на 29 септември 1571 г., носи името на родния си град близо до Милано. Караваджо има репутацията на най-размирния, избухлив пънкар в историята на изкуството.
Развива бързо стила си. През 1592г. се заселва в Рим, но през 1606 г. му се налага да го напусне, след като е убил човек по време на свада, избухнала заради партия тенис.
Вдъхновяван от творбите на ренесансовите майстори Леонардо да Винчи и Микеланджело, Караваджо е предвестник на барока, господстващия стил през XVII век.
Геният-бунтар въвежда техниката на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), определя посоката на развитие на западноевропейското изкуство. С театралното използване на светлината – той осветява сцената така, сякаш използва няколко прожектора и създава петна от ярка светлина и дълбоки сенки.
Нека разгадаем мистерията и посланията скрити в едно от емблематичните му платна „Вечеря в Емаус“.
Удивителната картина на Караваджо разказва една драматична история. Христос е разпнат, но е възкръснал от мъртвите. Двама от неговите ученици, все още потресени от неотдавнашните събития, вървят към селото Емаус, когато към тях се присъединява някакъв странник. В Емаус те спират в староприемницата и сядат да хапнат. Преди да започнат да се хранят, странникът богославя хляба. В този момент учениците разбират кой е този странник – това е Христос и той богославя хляба по същия начин, както на тайната вечеря.
Силата на живописта на Караваджо идва от забележителната му способност да съчетава реализъм, деформации, преувеличения и символика в един образ. На пръв той сякаш е изобразил събитията така, както трябва да се случили. Христос е в началото на тридесетте, но той не е идеализиран, а учениците му изглеждат като истински рибари. Колкото повече изучаваме картината, толкова повече забелязваме нереалното – изкривяванията и търсената стратегия на символиката.
Вечеря в Емаус в детайли:
Мястото на масата
Близката страна на масата остава празна, сякаш кани зрителя да участва в драматичното събитие.
Христос богославя хляба
Христос е изобразен в центъра на картината, начело на трапезата. Нарисуван е до кръста, с лъчезарно младо еврейско лице, без брада – това е съвсем нов шокиращ за мнозина и недопустим начин за изобразяване на Христос.
Сянка
Сянката зад главата на Христос прилича на Нимб, но това не е обичайният златен кръг. Тя също напомня за тъмните събития – предателството и разпятието на Христос.
Майстор на натюрморта
Както си личи от изобразяването на предметите върху масата. Кошницата поставена несигурно на самия ръб е великолепен пример за оптическо скъсяване. Сянката на кошницата във формата на риба, плодовете не съответстват на сезона, който се изобразява на картината – в навечерието Великден. Грешки, носещи християнски символизъм и препратки към Евангелието.
Символичните плодове
Петната и по ябълките и разпуканите смокини в кошницата напомнят за първородния грях. Нарът е символ на триумфа на Христос над греха чрез възкресението.
Ръка и длан в ракурс
Караваджо е известен с умелото използване на ракурсите в перспективата – илюзията, че предмет или крайник излиза право напред от плоското платно.
Ярък светъл акцент
Умишлено нарисуваната светла риза, която се подава през скъсания ръкав на ученика, така че да образува ярък акцент, който сякаш изпъква от картината.
Впечатлени сте нали?!?
Ако желаете да надникнете още в живота на Микеланджело Меризи да Караваджо, книгата “Палитра и кръв” от Милош Кочка ви очаква в отдел “Изкуство” на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца
Източник:
Къминг, Робърт. Анотирано изкуство : Шедьоврите на живописта изследвани и обяснени. София Кибеа, 1995