Home » Как да стана творец » Приятно ми е, аз съм вълшебната флейта!

Приятно ми е, аз съм вълшебната флейта!

Вълшебната флейта на Ели

Флейтата е един от най-древните музикални инструменти. Нейният звук е толкова красив, нежен и изтънчен, сходен с женските гласове, че отлично се съчетава с всеки симфоничен или духов оркестър.

Наименованието флейта произлиза от провансалската дума flauto, чийто първоизточник е лат. flatus – духане, дишане, издишване.

Като един от най-древните музикални инструменти флейтата е известна на всички народи – от примитивните до съвременните. Думата флейта първоначално се е употребявала като общо понятие за обозначаване на духови инструменти, независимо от тяхната родова принадлежност и конструкция.

Разпространени по цялото земно кълбо, флейтовите инструменти са съществували под най-различни форми – от прости тръби направени от тръстики, клони, дървени кори, кухи животински кости раковини и др. – през усъвършенстваните европейски флейти от абаносово дърво, порцелан кехлибар, злато или кристал, до съвременните метални напречни флейти, изготвени по системата „Бьом”.

В Европа флейтата била пренесена от Изток. Непосредствените предшественици на съвременните флейтови инструменти са двата основни вида флейти, съществуващи още при ранното Средновековие – надлъжна и напречна.

Снимка: http://amcheb.ru

Надлъжната флейта, наречена още блокфлейта е инструмент, беден на високи обертонове. Звучността е мека, приятна и нежна, (наричана е „сладка” флейта), но слаба и еднообразна и малко празна. Тази  способност я прави неподходяща за изискванията на оркестъра и става причина за изместването ù от напречната флейта, която се оказва по-качествена и подходяща за оркестрово изпълнение. Така новите изисквания към звучността изкарват на преден план напречната флейта, т. нар. flauto traverso.

Снимка: https://en.wikipedia.org Theobald Böhm (1794-1881)

В началото на XIX в. флейтистът Теобалд Бьом усъвършенства флейтата като ú прибавя клапи, тъй като преди това музикалният инструмент е само с отвори. След добавянето на клапите флейтата е с полубьом система, а по-късно Бьом прибавя и допълнителни клапи, които увеличават тоновия диапазон на флейтата и тя се превръща в пълен Бьом система. Знаменитата реформа на Т. Бьом успява да превърне флейтата в по-точен интонационно инструмент и от дървен (тъй като при създаването си е била дървена) с течение на  времето се превръща изцяло в метален, но въпреки това флейтата остава в групата на дървените духови инструменти, тъй като при създаването си е била дървена.

Съвременната флейтна система „Бьом” представлява цилиндрична тръба изцяло затворена в единия си край при отвора за духане. Направена е от метал: сплав от никел и сребро, сплави на златото.

Напречната флейта съществува в разновидността на сопранова, алтова флейта (която е по-дълга), басова флейта (тя е толкова дълга, че опира в земята, а формата ú е на буквата S) и пиколо флейта.

Източник: Абрашев, Божидар.  Музикални инструменти. Ч. 1.  София, Музика, 1995.

About

Преди всичко съм истински защитник на четенето и книгите. И искам всеки човек освен добър и щастлив да има книга до себе си. Да чете, да „пътува” през страниците, да мечтае и да вярва, че всяка негова стъпка може да допринесе за положителната промяна на света. Затова създадох този блог - за децата на Балкана, които са достойни да бъдат описани в книгите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Name *
Email *
Website