Home » Любопитно » Из писмата на Ван Гог …

Из писмата на Ван Гог …

Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще получим истинските болки и разочарования, които са неизбежни като грубите грешки и злините, които ще извършим и все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежелали да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.Човек трябва да обича колкото може повече, там е истинската му сила, защото: който много обича, той много върши и много може, и това, което е сторено с любов – е сторено добре. Да кажеш малко, но смислени думи е по-добре отколкото да говориш много думи, които да са само празен шум и са толкова по-ненужни, колкото по-лесно ги изговаря устата. Ако истински обичаме достойното за обич и не прахосваме любовта си по незначителни, празни и суетни неща, ще виждаме по-ясно пред себе си и ще станем по-силни.

Колкото по-скоро се помъчим да овладеем определен вид дейност, определена професия и да си изработим един относително самостоятелен начин на мислене и действие и колкото по-твърдо се придържаме към здрави принципи, толкова повече укрепва и характерът – това съвсем не значи, че трябва да станем тесногръди.

Да постъпваме така е мъдро, защото животът е кратък и времето минава бързо: когато ни бива в една професия и разбираме добре една работа, добиваме поглед и знания и за много други неща.

Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание, но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.

Не трябва никога да се осланяме на това, че сме се отървали от грижи, трудности и пречки, нито да се стремим към лек живот. Дори и сред образовани кръгове и в най-добра среда, и при най-благоприятни условия трябва да запазим нещо от първичната същност на един Робинзон Крузо или на естествения човек, иначе не ще намерим опора в себе си. Никога не бива да оставим вътрешния огън у нас да угасне, трябва да го поддържаме. Който запазва за себе си нищетата и я обича, той притежава голямо съкровище и винаги ще чува ясно гласа на съвестта, а който слуша този вътрешен глас, най-добрия дар Божи, и го следва, ще намери накрая в него приятел и никога вече не ще бъде сам.

Щастлив е, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдания…

Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното – ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал.

 Амстердам, 3 април 1878 година

 

 

About

Преди всичко съм истински защитник на четенето и книгите. И искам всеки човек освен добър и щастлив да има книга до себе си. Да чете, да „пътува” през страниците, да мечтае и да вярва, че всяка негова стъпка може да допринесе за положителната промяна на света. Затова създадох този блог - за децата на Балкана, които са достойни да бъдат описани в книгите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Name *
Email *
Website