Аз съм:
Михаил Орлинов Митев на 17 години от Враца. Зодия Риби. Единадесетокласник съм в СУ „Христо Ботев” – Враца, с хуманитарен профил „история”. Обичам литературата. Не ми се отдават точните науки и точните действия. Автор съм на книгата „Фрагменти”, а любимият ми разказ е „Най-здравата торбичка”. Когато порасна искам да стана малък и да живея в свят, без нужда от розови очила.
Защо „доброволец в библиотеката”?
Защото обичам книгите и те са най-добрите приятели на хората. Като доброволец имам възможност да се докосна до литературата, а чрез нея и до хората.
Сам ли реши да станеш доброволец или някои те запали към тази идея?
Всичко стана спонтанно, защото имах много свободно време, което трябваше да запълня. Случи се през лятото на 2014 г., когато постоянно четях и срещата с хората в библиотеката правеше деня ми по-приятен и разнообразен.
Какво правиш през свободното си време?
Зает съм постоянно и се стремя да е така и занапред.
Любима книга?
Доста са… „18% сиво” на Захари Карабашлиев, „Физика на тъгата” и „Всичко стана луна” на Георги Господинов, „Степния вълк” на Херман Хесе, „Хари Потър” на Дж. К. Ролинг.
Любим човек?
Баба. Въпреки че постоянно ми се кара. Тя чете всякакъв вид книги, опитва се да разбира от всякакъв вид литература и постоянно ме критикува, за нещата, които чета.
Опиши библиотеката с една дума.
Уютно.
А коя още би искал да прибавиш?
Съвършенство и повече младежи.
Ако можеше да измислиш хапче за култура с какви съставки щеше да е то?
Голяма доза грамотност в пунктуацията и правописа. Правилен говор и унищожаване на заучените фрази, защото ми писна от клиширани разговори.
Кое прави изкуството велико?
Жените.
Защо?
Както се казва – в този живот има само две съвършени неща и това са поезията и жените, а поезията се пише заради жените.
Последната песен, която чу е?
„Shape of you” на Ед Шийрън.
Последният филм, който гледа?
„Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“.
Ако ти си филм, какво заглавие щеше да имаш?
„Забавната история на един неудачник”.
Ще има ли много участници в него?
Не, аз ще съм събирателния образ в тази забавна история. Обичам комедиите и това ще е най-истинската в цялото кино.
В духа на комедията, трябва ли да гледаме на живота по-сериозно?
Не, важното е никога да не се взимаме прекалено на сериозно, трябва стриктно да преценяваме само думите, които казваме на хората.
Какво правиш, когато чуеш Хари Потър?
Обръщам се /смее се/. Причината е, че голяма част от децата ме разпознават като местния Хари Потър заради участията ми в „Нощ на книгите, посветени на момчето магьосник”, организирани от библиотеката.
Какво ще кажеш на младите хора във Враца?
Да откриват себе си. Да се губят, защото това е най-лесният начин да се намерят.
