Сияна Дичева е на 24 години от Враца. По образование и професия е уеб и графичен дизайнер, а в свободното си време обича да се занимава с всякакъв вид изкуство и да практикува йога. В края на годината стана и автор на първата си книга „Палиндром“. Съставена е от 20 палиндрома и 20 авторски текста, а четейки в съдържанието първите букви на стиховете, от тях също се образува палиндром. Книгата може да бъде открита на сайта: www.palindromebook.com.
Откъде се появи страстта по писането?
Мисля, че всеки човек, който се занимава с дадено изкуство, има афинитет и към някое от останалите (или дори няколко). Смятам, че така се случи и при мен. Учех в паралелка „изобразително изкуство“ от първи до четвърти клас и именно тогава написах първите си стихове, като част от тях дори могат да бъдат открити в „Палиндом“. В писането намирам спасение от делничната монотонност. Тъй като съм човек, който трудно изразява себе си словесно, изкуството е моят начин да изкарам на бял свят неща, които ме вълнуват.
Как се стигна до издаването на книга?
Оставаше около месец до дипломирането на бакалавърската ми специалност „Инженерен дизайн“ и все още не знаех каква ще е темата ми. Тогава попаднах на думата „палиндром“. Започнах да чета по темата, а точно в този момент пишех и стихове. Така дойде идеята за тяхното обединяване в една книга и изобщо цялата концепция. Последваха илюстрациите и оформлението. Всичко се случи в рамките на около две седмици. Членовете на комисията на дипломната защита ме насърчиха да издам книжката, но аз все не намирах куража да го направя. И така, година по-късно, разбрах за конкурса на фонд „Култура“ към община Враца и на шега участвах в него. Обстоятелствата се развиха благоприятно за мен и от фонда ме спонсорираха. Така дългогодишната ми мечта да издам собствена книга се превърна в реалност.
Как успяваш да съчетаеш писането с графичния дизайн?
Дизайнът е огромна част от моето ежедневие. Работя по 8 часа на ден, а често, прибирайки се след това вкъщи, продължавам да работя по проекти на свободна практика, задачи за университета, а понякога и просто за удоволствие. Колкото и да обожавам работата си, всички знаем, че когато хобито ти се превърне в професия, то губи част от своя чар. Тук идва мястото на писането, където понякога успявам да открия, а понякога – обратното – да изгубя себе си.
Като специалист в сферата на дизайна, разкрий колко важна е корицата на книгата всъщност?
С голямо неподчинение към фразата „Не съди за книгата по корицата“, винаги правя точно така. Този ми навик е по-скоро професионално изкривяване и не мисля, че е масова практика. Въпреки това корицата има много важна роля, тъй като нейната цел е да привлече вниманието на читателя и да събуди интереса му към самото четиво. В този смисъл тя трябва да е синтез на цялата книга, но по загатнат начин. Тя очертава пътя, който върви успоредно на текста, но не за да рисува буквално това, което вече е казано, а за да даде допълнителен смисъл.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновението е навсякъде около нас. От една страна, то може да бъде открито в различни видове художествени произведения – музика, литература, илюстрации. Чуждото творчество и възхищението към таланта и упоритостта на други творци най-често са изворът на вдъхновение у артиста. От друга страна, вдъхновението може да дойде и от една единствена дума, както беше в моя случай за създаването на книгата.
Какво четеш сега?
Тъй като съм привърженик на много и различни литературни жанрове, имам лошия навик да чета по няколко книги едновременно, като това понякога ми пречи да ги осмисля достатъчно, но пък по този начин внасям разнообразие в ежедневието си. В момента чета автобиографията на кинорежисьора Луис Бунюел, една от най-ярките и интригуващи фигури на световната култура, книга с поезия на Пабло Неруда, както и „Един спомен от детинството на Леонардо“ от Зигмунд Фройд.
Как си се представяш след 10 години?
Като привърженик на източните религиозни учения се опитвам да отчитам важността на настоящето и да живея „тук и сега“, така че ще ми е трудно да си представя къде бих се намирала толкова напред в бъдещето. Със сигурност бих се радвала да упражнявам ролята на родител, което бих нарекла най-трудното изкуство от всички. Бих се радвала освен „Палиндром“ да имам още осъществени проекти зад гърба си. Силно се надявам да съм същия всекидневно стремящ се към нови познания човек.
Коя е работата мечта за теб?
Моята работа.
Кое прави изкуството велико?
Концепцията, заложената символика и най-вече способността да се докоснеш до наблюдателя. Манифестът на филмовия режисьор Джим Джармуш заявява: „Нищо не е оригинално. Крадете от всяко място, което резонира с вдъхновение или подхранва въображението ви. Поглъщайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, стихове, мечти, произволни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, водни обеми, светлина и сенки…. Автентичността е безценна; оригиналността не съществува…”. За мен, поради невъзможността да се създаде изцяло нова концепция, идеята е да вземем нещо, с което се отъждествяваме, и да го подобрим, да добавим частичка от себе си, да му придадем нов смисъл.
Имаш ли любимо място във Враца?
Враца е уникално място. Не го осъзнавах, докато не се отделих от нея, отивайки да уча и работя в София, но сега оценявам нейната красота и приказност. Обичам да ходя на места, на които мога да остана сама със себе си и да се любувам на спокойствието и уюта на малкия град. Топ три места са може би: стадионът, където обикновено отивам да потичам, Хижата и трафопостът по път към Леденика.
Какво е твоето послание към младите хора?
Бъдете промяната, която искате да видите, правете добрини и се обичайте!
