Карина Спиридонова е на 17 години от Враца. Учи в СУ ,,Христо Ботев” и винаги се е увличала по хуманитарните науки. Този интерес се зародил още от малка, когато дядо ѝ разказвал за исторически събития и личности. Много обича да чете, но истинската ѝ страст е писането. През последните 3 години получава редица литературни награди в национални конкурси. Последното ѝ отличие е поощрителна награда – значка във II възрастова група – XI и XII клас на Националния младежки конкурс за литературнокритическо есе по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Института за литература към БАН. Литературнокритическото есе на талантливата врачанка е създадено в часовете за профилирана подготовка по български език и литература, вдъхновено от диалогичния прочит на романа „Под игото“ и творбата на Георги Господинов „Черешата на един народ“. Есето ще бъде публикувано в сборник.
Тази година навършваш 18 и вече пред теб стои въпросът как ще продължиш развитието си след завършването на училище. Къде искаш да учиш?
Това е сложен въпрос за всеки почти пълнолетен ученик. От години съм раздвоена между психологията и правото, но решението ми се промени и сега искам да запиша специалност ,,Европеистика” в Софийския университет.
За какво мечтаеш?
Мечтая да се затворя в самотна къщичка, заобиколена от швейцарски поляни и да наблюдавам черно-бели кравички как пасат. На разположение да имам няколко книги и чаша кафе. Няма да издържа дълго на самотата и мои приятели ще дойдат да ме посетят, ще си направим барбекю и ще побъбрим за нашите свръхзаблудени пребивавания.
Кой е твоят начин да изразиш себе си в думи? Поезия или проза?
И двете, честно казано. Първоначално клонях към прозата, имах някакви неопитни стихотворения и мислех, че не ме бива в поезията. Но миналата година по време на пандемията написах първото си читаво стихотворение, което спечели награда. Написах го, вдъхновена от любимата си картина ,,Великият ден на Неговия гняв” от Джон Мартин и от стила на Гео Милев, когото изучавахме тогава.
За какво не би писала?
За сладникавата сантиментална любов. Спомнете си, че Мигел де Сервантес пародира рицарските романи и любовните схеми, в резултат на което интересът към този тип романи рязко спада. Иска ми се подобна тенденция да се възроди и днес, за да сложи край на булевардната литература.
Мечтаеш ли да напишеш книга?
Да, още от дете. Но осъзнавам, че това е голяма отговорност. Въпросът не е как да напишеш и как да издадеш книга, а какво да напишеш и какво искаш да кажеш на читателя.
Какви книги обичаш да четеш?
Много обичам фантастиката. Тези дни се опитвам да изляза от зоната си на комфорт с по-различни жанрове.
Защо четенето е важно?
Днес не е важно дали четеш, а какво четеш, обичаме да казваме с г-жа Николчева. Важно е да се развиваме и то чрез удоволствието да се потопим в непознат измислен свят, който предлага готов житейски опит. Четенето е необходимост като дишането – то е спонтанно.
Зъбери се зъбеха нагоре като закана:
,,Залей ни със своя господарски гняв!‘‘ (…)
Последен поглед нагоре,
изкачвах се по стъпала от
гибел към тях, подадох ръка…
Беше великият ден на Неговия гняв.
откъс от ,,Помпей”
Кое прави изкуството велико?
Това, че остава в паметта на историята, възприемаме го с възхищение и му придаваме свои възприятия и чувства, носи ни естетическа наслада. Удоволствието да споделиш на някого своите съзерцания относно някое произведение на изкуството и той да те изслуша и разбере, е отпускащо и толкова рядко срещано. Социализацията около изкуството не го прави само велико, но и жизненоважно за хуманистичната ни природа. Да разбираш и да създаваш изкуство е талант.
Имаш ли любимо място във Враца?
Проходът Вратцата, заради тишината и спокойствието край реката и липсата на човешка глъч. Планините се извисяват и неклаустрофобично те затварят в тази райска градина от природни звуци, шумоленето на реката и собственото ти дишане.
Какво е твоето послание към младите хора?
Да не се страхуват от живота, защото е вълнуващо опасен.
