Анелия Цветкова e от Враца. Омъжена, с две дъщери – Данимира на 11 г. и Вилиана на 8 г. Средното си образование е завършила в СОУ „Отец Паисий“ – Враца със специалност „Изобразително изкуство“ през 2004 г., а през 2008 г. – ВТУ„Св. св. Кирил и Методий“ с „История и география“. Магистър е по „Регионалноразвитие“ и „Информационни технологии“. През 2019 г. обаче страстта към изкуството си казва думата и завършва „Педагогика на обучението по визуални изкуства -Дизайн“ във Шуменския университет. Работи като учител по история и география в ПГ „Димитраки Хаджитошин“ във Враца. От 7 години активно се занимава със стъклопис. Творбите ѝ могат да се видят на място в Галерия „Арт Кармин“ във Враца, както и на страницата във фейсбук „Арт магазин Галерия“ и в сайта: www.art-magazin.org
Можете ли да си представите ежедневието си без изкуство?
Директно отговарям, че НЕ. Изкуството присъства навсякъде около нас, но само някой хора му отдават значение, а други не. Аз съм от тези, хора които не могат да се лишат от аромата на боите, от цветовете и най-вече от усещането, което рисуването ми дава.
Кога започнахте да рисувате?
Вероятно съм рисувала в детската градина, но ясно си спомням изпита ми преди първи клас в сградата на училището „В. Воденичарски“. Помня дори къде седях, какво рисувах и точно този момент определям като „началото“ на моето рисуване 🙂
А върху стъкло?
Започнах като хоби, но сега е моят начин на живот. Като цяло се определям като приложник или иначе казано, обичам да създавам неща, които да се използват в ежедневието, които да са част от дома, от интериора. По този начин се съчетава изкуството с приложението и се получава една непринуденост и достъпност за човека. Поводът да започна да рисувам върху стъкло беше кръщенето на малката ми дъщеря. Трябваше да сътворя нещо за нея и така изрисувах бурканчето с меда за кръщавка, от тогава не съм спирала и все увеличавам мащаба и повърхността.
Какво Ви вдъхновява?
Нещата които ме вдъхновяват са музиката, четенето, природата, щастливите моменти, въздействието на цветовете и някой аромати дори. Когато дойде творческият порив е важно просто да вземеш четките и да рисуваш, нищо друго, независимо кое време е, просто рисуваш.
Какво четете?
Обичам да чета и то различни жанрове. В момента чета историческата поредица романи на Токораз Исто „Тангра“ и съм до 8 том „Туки“ и до 3 том на поредицата от същия автор „Ятаган и Меч“ – „Хайдут“. Като се замисля точно историческите романи на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калояна“, които съм чела като дете, запалиха интереса ми към българската история.
Коя е любимата Ви книга?
Нямам любима книга. Може би най-силно въздействащата за мен ми остана „18 %“ сиво на Захари Карабашлиев, „Лисицата“ на Галин Никифоров, от класиката любима ми е „Анна Каренина“ на Толстой, „На изток от рая“ на Джон Стайнбек. Обичам криминални романи като „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, исторически романи „Шанхай“ на Дейвид Ротенбърг, четирилогията на Димитър Талев „Железният светилник“ също е една от любимите ми поредици. Отморявам с комедийни романи и фаворити са ми „Нашингтон“, „Английският съсед“ на Михаил Вешим – с тези книги много съм се смяла. Предпочитанията ми са меко казано разнообразни!
Как съчетавате учителската професия с изкуството?
Учителската професия се съчетава успешно с изкуството. Когато си зареден с положителни емоции през деня, няма как да не съчетаеш и двете неща. Хубаво ми е когато виждам разпалените погледи на учениците, когато съм предизвикала любопитство по някоя тема и те са щастливи и доволни. Това е безценно. Виждаш го за един миг, но трае доста дълго и ме кара да се чувствам полезна и на място. Преди време работих като учител по целодневна форма на обучение и имахме занимания по интереси с учениците от 5 до 7 клас. Веднъж направихме отпечатъци на листа, като използвахме различни цветове на боичките, всеки казваше „госпожо, аз не мога да рисувам“, „нищо няма да се получи“ и такива коментари, а аз ги уверявах, че всички ще се справят и нещата ще се получат, а те самите не си вярваха. Когато направихме първия отпечатък на липово листо, учениците се скупчиха и останаха смаяни. Тогава се започна „Искам и аз…“ и така всички се изстреляха на двора да събират различни по вид листа, та техния отпечатък да е различен. След това наредихме всички произведения на изложба и стана много красиво. Тези емоционални дни осмислят това, което правя и се радвам, че мога да го предам нататък.
Кой е цветът, от който никога не бива да се лишаваме?
О, мисля че цветът, от който не трябва да се лишаваме е синият, в различните му нюанси. Това е цветът на свободата и на безкрая. Не мога да си представя света без синьото.
Планирате ли изложба скоро?
Изложба не мога да кажа, че планирам скоро, но мисля в тази посока. Може би, един ден…..ще се случи.
Кое е любимото Ви място във Враца?
Любимото ми място във Враца е Етнографският комплекс. Там се съчетава история и съвременност по един магичен начин, който ме кара да се гордея с града ни. Като лирично отклонение ще си позволя да кажа, че обичам цялата Враца през юни, от където и да минеш, където и да отидеш, все се носи аромат на свеж липов цвят, този аромат придава неописуем чар на града ни и никога няма да му се наситя!
Какво прави изкуството велико?
Изкуството притежава уникалната способност да кара хората да се чувстват свободни и да изразяват себе си по един уникален начин като творят музика, песни, танци или рисуват. Велико е, защото прави света по-красив, по-мелодичен, по-хармоничен и донася наслада за сетивата и на човека.
