Флейтата е един от най-древните музикални инструменти. Нейният звук е толкова красив, нежен и изтънчен, сходен с женските гласове, че отлично се съчетава с всеки симфоничен или духов оркестър.
Наименованието флейта произлиза от провансалската дума flauto, чийто първоизточник е лат. flatus – духане, дишане, издишване.
Като един от най-древните музикални инструменти флейтата е известна на всички народи – от примитивните до съвременните. Думата флейта първоначално се е употребявала като общо понятие за обозначаване на духови инструменти, независимо от тяхната родова принадлежност и конструкция.
Разпространени по цялото земно кълбо, флейтовите инструменти са съществували под най-различни форми – от прости тръби направени от тръстики, клони, дървени кори, кухи животински кости раковини и др. – през усъвършенстваните европейски флейти от абаносово дърво, порцелан кехлибар, злато или кристал, до съвременните метални напречни флейти, изготвени по системата „Бьом”.
В Европа флейтата била пренесена от Изток. Непосредствените предшественици на съвременните флейтови инструменти са двата основни вида флейти, съществуващи още при ранното Средновековие – надлъжна и напречна.
Снимка: http://amcheb.ru
Надлъжната флейта, наречена още блокфлейта е инструмент, беден на високи обертонове. Звучността е мека, приятна и нежна, (наричана е „сладка” флейта), но слаба и еднообразна и малко празна. Тази способност я прави неподходяща за изискванията на оркестъра и става причина за изместването ù от напречната флейта, която се оказва по-качествена и подходяща за оркестрово изпълнение. Така новите изисквания към звучността изкарват на преден план напречната флейта, т. нар. flauto traverso.
Снимка: https://en.wikipedia.org Theobald Böhm (1794-1881)
В началото на XIX в. флейтистът Теобалд Бьом усъвършенства флейтата като ú прибавя клапи, тъй като преди това музикалният инструмент е само с отвори. След добавянето на клапите флейтата е с полубьом система, а по-късно Бьом прибавя и допълнителни клапи, които увеличават тоновия диапазон на флейтата и тя се превръща в пълен Бьом система. Знаменитата реформа на Т. Бьом успява да превърне флейтата в по-точен интонационно инструмент и от дървен (тъй като при създаването си е била дървена) с течение на времето се превръща изцяло в метален, но въпреки това флейтата остава в групата на дървените духови инструменти, тъй като при създаването си е била дървена.
Съвременната флейтна система „Бьом” представлява цилиндрична тръба изцяло затворена в единия си край при отвора за духане. Направена е от метал: сплав от никел и сребро, сплави на златото.
Напречната флейта съществува в разновидността на сопранова, алтова флейта (която е по-дълга), басова флейта (тя е толкова дълга, че опира в земята, а формата ú е на буквата S) и пиколо флейта.
Източник: Абрашев, Божидар. Музикални инструменти. Ч. 1. София, Музика, 1995.
